В сърцевината
Телата ни – изящни фрески, статуи –
годините намятат със несъвършенства –
първо като с лека лятна риза, после –
все по-дебела дреха за студа.
Накрая се завръщаме към камъка, калта
и първоизточника.
Късове от мрамор неразпукан.
Без длетото на художника.
А вътре сме си същите – красиви.
Като в началото.
Пробуждаме поовехтялото си любопитство...
Очите само
светят все по-ярко
от струйките натрупан смисъл –
като витражите на катедрали,
окъпани
от късното му слънце.
Ивета Данаилова е родена на 27 декември 1974 г. в Сливен. Завършила е гимназията с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов" и факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски".
Нейни творби са публикувани в различни вестници и списания, излъчвани са по радиото и телевизията. Носител е на награди от национални и международни конкурси. Издала е стихосбирките "Родена от звезда" (1991) "Кралици на слънцето" (1994), "Точка на пречупване" (2001, ИК "Пламък"), "Хроники от къмпинга" (2006, "Български писател") и "Почивният дена на ветропоказателите" (2011, "Български писател"). Превеждала е шотландски и уелски поети. Работи като журналист. Член на Съюза на българските писатели.