В бистротата на думите
Срещнах Бистра сред бистротата на думите и. И защото човек накъдето и да върви, какъвто и житейски кладенец да дълбае, все търси някакви изблици на себеподобност… та затова и аз разпознах в това талантливо момиче нещо свое… И именно близостта ме кара да пиша тези думи.
Първата поетическа книга на Бистра Малинова „Неща, които нямат очертания“ е най-после в ръцете на своите читатели. И тя носи всичките белези на една узряла на собственото си дърво поезия. Няма нищо общо с онази бледа парникова растителност, не е и изкуствена като насилена в появата си ГМО – словесност. Това е щедра в мисловно и чувствено отношение поетична градина, където всяко нещо ухае, трепти и излъчва своя собствена творческа хубост.
„Неща, които нямат очертания“ са нещата, които носят в себе си своето всичко. Трепти мараня над тях и можеш да се загубиш, ако си малък, сляп или категоричен. Светлината съдържа своята тъмнина, любовта носи в себе си и срещата, и раздялата, болката е търпеливата подготовка за радости, а душата е плътна е се гизди с душевните си труфила…. Интересна е тази житейска философия, в която събирането и изваждането са равностойни при пътуването, трупането и пилеенето, дишането и затаяването на дъха носят своето ежедневно изумление пред случващото се…
Много е „мое“ това момиче, затова го разбирам и прегръщам. Талантливите думи на Бистра не тежат, те се срещат естествено, хрупливи са и са вкусни, имат малинов сок по брадичката и бистрота в погледа.
Признавам си, че харесвам точно такива неща:
"Сънувам, че съм мъдра и безгрижна
и ми отива земното въртене.
Душата ми улавя в този ритъм
дори необяснимото от вчера."
"Капчук"
И понеже думите са и съдбоносна присъда и доживотна награда, ми е драго, че Бистра Малинова е сред хората, осъзнаващи в пълнота своята отговорност в изричането. Че не иска да стресне или да засрами читателя, да му покаже какви словесни лупинги умее или да го смали. Нейните думи прегръщат и милват. В тях има философия без напрежение, чувство, без показност, лекота и естественост… изобщо неща, присъщи на високите поетически вибрации.
Затова и „Нещата, които нямат очертания“ са ясно разпознаваеми, не можеш да ги сбъркаш, а това е сериозна заявка за поетическо бъдеще.
