Натюрморт с пеперуди - стихотворения от Елена Денева

И боли, ако не боли

Знам, че понякога прекалява с думите. И че изглежда прекомерно трагична понякога. Но сърцето ми казва, че там, където се раждат тези стихове, болката е единствен бряг и е трудно да вземеш рационално решение.

За вечно съмняващите се ще кажа – и аз първоначално се усъмних. Стори ми се твърде - за да е вярно. Исках да заобиколя, ако може. Но не можах.

Елена Денева е явление, което се нуждае от своето случване. Защото много явления пропуснахме в бързината си, в недоглеждането, в подкожното си самомнение, че голямото ще се роди там, където го очакваме – че ще е дете, с предизвестени родители. А то все пониква в пущинака, не се влива в добре възпитаните ни дни и все се дърпа да си е себе си.

Обичам поета от Полски Тръмбеш Елена Денева. И ми е трудно да обясня с прости думи на литературните гръмовержци защо всичко в нейния стих така боли, стиска за гърлото и те кара да изплуваш от словесния бульон, с който тъкмо си взел да свикваш…

И не е само заради личната болка, с която е заредена всяка дума. Преживяното от това момиче те блъсва още на стълбите, но думите и го изваждат от душевните тъмнини, дълбаят го, проумяват го, за да не го проумеят.

Елена не пише поезия, тя живее вътре в стиховете. С тях се опитва да забрави, да се излекува, да се изтегли за косата или пак да потъне. Другото й битие се губи, разтваря се в очакването на поредното безсъние, на поредното втурване в словото - като в изход, който някой държи постоянно отворен за нея…

А нали знаете, че постоянно отворен този Изход е… за малцина?

Искам момичето Елена Денева да има своите много причини да живее, да пише, да се радва на света, който трябва да бъде и неин. Неин, а не само на плеймейтките (каквото и да значи това), не на българските „ВИП персони“, терзаещи се днес ли да се съблекат или утре за още повече пари… Тероризиращи ни с „екзистенциалните“ си терзания – лачената или златистата чанта ще отива повече на силиконовия им хоризонт… Неин, а не на овластените недоразумения, които се опитват да ни внушат, че нищо повече от пъп нямаме и че нищо повече от пъп не ни трябва…

Светът премного боли. Някой трябва да разбира от болка.

Защото тя е днешната цена на думите.

На добър час, Елена!

Виолета Христова