– Знаеш ли, Зинка - каза й, - в живота има много причини да останеш в него. Децата, които ще имаш, земята, в която ще те заровят и са заровени родителите ти, вратата на която ще почукаш и ще ти отворят, миризмата на море, миризмата на мляко около устата на малко куче... Но усещанията са малко, много малко... Да си жив, да те е страх, че това няма да е вечно... И любовта! Любовта, която те кара да забравиш всички останали усещания. Всъщност, вече не съм сигурен дали усещането не е само едно...
Димитър Гачев е роден на 16.08.1967 г. в Пловдив. По професия е лекар. Пише повече от тридесет години, но на литературната сцена се появява едва през 2005 г. Оттогава е носител на над десет национални поетични награди. Лауреат на "Яворови дни" (Поморие, 2006), Мелнишки поетични вечери (2005), "Магията Любов" (Казанлък, 2008) и др. Автор на стихосбирките "Писма от оня свят" (2002), "Сто" (2006), за която получава наградата "Добромир Тонев", "Планина за сбогом" (2008), "Онзи край на живота" (2009), "Восъчни печати" (2012), "Дете край Вавилон" (2016). Има публикации в периодичния печат, произведенията му са превеждани на френски и италиански. Член на Дружеството на писателите - Пловдив. Организатор на конкурса "Думи в цвят" (Пазарджик) за произведения на изобразителното изкуство по текстове на интернет поети. Пише и проза. "Маса за един" е първият му роман.
