Лабиринт за слепи птици - стихотворения от Диана Юсколова

Следговор

След хубава поезия е лесно да се говори, скъпи читателю. Затова си избрах това място за моите думички. И ти – и аз вече сме излезли от лабиринта за птици. За теб не знам – но на мен ми се остава още. При некрещящата поезия на Диана Юсколова.  Тихо и уютно е в тази книга – нещо, което аз явно не го мога – затова и толкова му се наслаждавам – и като редактор, и най-вече като читател. Помълчах си с тази книга. И пак ще си помълча – в нейния свят. Радвам се, че не успях да го повредя (Защото редакторите са опасно, но неизбежно явление). Но най-вече се радвам, че Диана преодоля собствените си съмнения (талантливите хора се съмняват до последно във възможностите си, наблюдавам с нескрито удоволствие) и тук влязоха стихотворения, които тя с лека ръка щеше  - ако не да хвърли – да отложи за...един друг път. Повече от приятно е да се работи с такъв човек –който не тропа за всяка свидна дума и битката е кое още да влезе, а не кое да изхърли редакторът. Споделям ти тази „кухня”, защото все повече подозирам в толерантност пишещия човек. И да има опревержения – Диана не е сред тях. В следговора не се налага да се обяснява „какво е искал да каже авторът” – защото вече го е казал – със собствен почерк, характер и онази тънка ирония, която ме подкупи още при първия прочит.

Следговорът е, за да те подкупя, читателю – да я разлистиш пак. Когато си в собствения си лабиринт, но ти трябва смелостта на птицата.

 Камелия Кондова