Опри с ръцете си тавана. Не стигаш ли? Стани на пръсти. Високо е над тебе кръстът, а ти под купола си хванат. Над купола е свят небесен. Под него птици и човеци, плетат гнезда или венеца за който е от кал замесен. А който е от кал замесен, е в тялото на окарина. И вятърът през тази глина уж свири, а нарежда в песен: „Тук всички пеперуди пъстри са думички едва разбрани. Вдигни с ръцете си тавана. Не стигаш ли? Стани на пръсти“.