Годината на Вятърния заек разминава месеците, а сезоните следват своя особена, но естествена логика – дванайсетте извора усукват в общата си нишка за живот идеите от бъдещето с картините на близкия ни, отминаващ свят. Позволи ми да надзъртам по ъглите на всевъзможно невъзможните стаи и емоции, да се докосвам до извивките на космичните овали, да вливам в дълбокото на разума-начало, да съшивам с нишите на сърцето си смъртта.Така Времето ме потопи в себе си, придоби човешкия образ и се разкри, сменяйки посоките, променяйки съдбите, дорисувайки хаоса в мен и другите.
В „Годината на Вятърния заек“ наистина си позволих да поканя Времето, преоблечено в човешкото, да надникне, да почувства дома, страниците, да поостане, ако реши, и ако е нужно – да допълни със свои думи и спомени празнините.
РОДИЛ СЪМ СЕ
Досега съм. Учил. Сбирал. Отхвърлял Разпилявал. Заминавал. Връщал. Мечтал. Обичал.
БИЛ СЪМ
Детето. Прилежноразхайтен ученик. Някакъв войник. Завършил студент. Нелош разследващ. Съпруг. Хаускипинг. Помощник-поддръжка. Вятър. Чистач на тъга. Вятърен заек.
МОГА ДА СЪМ
Добър родител. Начална точка. Следобеден сън. Филм. Истинска идея. Свързващо звено. Усмивка. Организиран хаос. Необходимост към/за/от. Стих.
НЕ СЪМ
Незаменим. Краен. Рамкиран. Ра(о)ботизиран. Необикновен писател. Техник. Ангел. Езиково обвързан.
БЛИЗЪК СЪМ
С красотата. Природата. Сърцето. Думите. Играта. Изкуството. Децата. Науката. Вярата. Реалността. Човещината. Края. Пътя. Хумора. Началото.
два (2) пъти ангел/а off/, или просто мир/о/
(Мирослав Ангелов, разказвач)
