В прочутата си дефиниция за романа Стендал свежда този вид проза до „огледало, което е разхождано по широкия друм“. В този дух предлаганият сборник от малки истории и невесели анекдоти може да бъде оприличен на калейдоскоп от „слънчеви зайчета“, отразени от вдигнатите прозорци на лимузините на овластените, префучаващи с „мръсна газ“ из крайните квартали на моя град, т.е. града край Витоша, който произвежда все повече боклуци и бездомници на глава от населението и може да претендира за титлата „столица на корупцията“ – не само в Европа, но и в целия грешен свят.
Емил Ценков е политолог-арабист в неправителствен аналитичен център. Бил е и политически коментатор и редактор в няколко медии.