Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България
В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване – такъв, какъвто го е преживяла през 2017–2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво – в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво – в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му.
Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво да се желае, за да не бъде диагнозата „рак“ на практика присъда за толкова хора.
Христо Пацов, издателство „Потайниче“
Диагноза или присъда е левкемията? Посвещавам този разказ на сина си Борислав Костов, който завинаги остана на 21 години! Преплетох диагнозата и лечението на Борислав в Хематологията в София през призмата на въображението си. Като майка, как да приема смъртта на детето си? Как да продължа да живея? В стремежа си да осмисля загубата му, намесих Бог и един измислен „по-добър“ свят. Какво бихме направили, ако разберем, че сме изправени пред открехнатата врата на Отвъдното? Ще се пазарим със Създателя да отложи датата и часа на нашата смърт? Ще се примирим, че краят на живота ни е неизбежен и наближава? Ще помогнем ли на някого с каквото можем? Всеки сам избира как да живее, но Друг избира кога да умрем…
