Адажио за мокри гларуси - стихотворения от Лили Качова

Адажио за мокър гларус

Когато синевата завали
и капка портокал е нежността ми,
небето е до мен,
със мен мълчи,
лепи крило на болното ми рамо.
И пия,
и се давя в светлина.
На крачка от живот и смърт,
на глътки лудост –
неосъзнат стремеж да се родя
във друго време някъде и друга.
Морето с мен ще взема,
юлски дъжд
и песента на рибите при залез…
А може би била съм там веднъж?
Търкулвам се –
сълза в око на гларус.